ИСТОРИЯ НА УЧИЛИЩЕТО

 

Всичко в живота е преходно. Законите на природата равномерно и прецизно премерено диктуват съществуването ни на тази земя. Единственото, върху което те нямат достатъчно власт, е човешкият ум. Хиляди учени – изследователи са проучвали природата и живота ни, записвали са закономерностите, прилагали са наученото, проследявали са събитията, събирали са неуморно факти, за да останат за поколенията следтях. Благодарение на техният неуморен труд имаме възможност да надзърнем в миналото.

Образованието е пространствена система, възникнала в резултат на нуждите на обществото и е непосредствено свързана с отделните селища и тяхното население. Като териториално детерминирана, тя носи всички белези и приема всички характеристики на района, в който се изгражда и функционира.

Училището в село Николаевка има 170 годишна история! Независимо от всички трудности, които са наложили времето и обществените промени, това училище притежава изключителното право да се определи като едно от най-старите български светски училища от нашето Възраждане, първото в цяла тогавашна варненска област.

Към средата на ХIX век, с. Хадърча /с.Николаевка/ заема ръководна роля на подбудител и организатор на българщината във Варненска област. Изключителната заслуга за това се пада на будния и предприемчив селски чорбаджия и голям родолюбец Атанас Георгиев, роден в с. Голица, Месемврийско и получил добро местно образование на български, гръцки и турски език. Благодарение на своите знания и интелигентност, на своите връзки с турските и гръцките първенци във Варна и на покровителството, което оказвал на своите съселяни, сам се издигнал след смъртта на своя баща пред тях като най-влиятелния човек в селото. Въпреки невежеството на своите съселяни сам и на свои разноски отворил през 1847 г. първото българско училище в селото. Младият учител ИКонстантин поп Дъновски започва работа с 10 – 15 ученици в килера на чорбаджи Атанасовата къща.

На 26.10.1851 г. в присъствието на много селяни от съседните села сградата на местната църква и училище е осветена от Варненския митрополит Порфирий. След Петър Атанасов учител става Курти Добрев. В началото обстановката на това училище го доближава твърде много до характера на църковната килия. Учениците сядали на възглавници, донесени от къщи, и пишели на коляно. Стаята била малка и тъмна. В следващите години към 1866 – 1868 г. в училището работят Иванчо, а след него до 1871 г. Андон х. Матеев. Те очевидно с нищо не променят атмосферата на училището, поради което някои недоволни ученици го напускат и отиват да учат в с. Юшенлий. Същите ученици изпращат на 31 май 1871 г. писмо до Варненската община, което показва състоянието на обучението и изобщо изостаналостта на местното училище. След 1871 г. в селото учителства Стефан Колчев и по негово време нараства броят на учениците – 116 момчета и 17 момичета, въвежда се разпределение в четири отделения. Стефан Колчов остава до учебната 1874/1875 г., която довършва. На негово място идва Димо Митов, който през пролетта на 1875 г. провежда годишен изпит с учениците от всички отделения. В четвърто отделение със 7 ученици се изучава свещена история, българска история, българска граматика, землеописание, аритметика, прочит, катехизис. Същият учител остава вероятно и през следващите години до началото на Освободителните войни.

Българското просветно дело е претърпяло много реформи, но учениците винаги са се ползвали със специално внимание, българският учител не е изменил на възрожденските идеали, винаги е бил самоотвержен, всеотдаен, отговорен и в своята нелека професия се е раздавал безрезервно. Историята на училището в с. Николаевка е съхранила много спомени, но през годините е запазило духа на знанието и промените.

Днес Основно училище „Христо Ботев“ в с. Николаевка действа като общинско, основно – от подготвителна група до седми клас. Децата и учениците в момента са над 100 на брой и така капацитетът на училището е почти запълнен оптимално за едносменно обучение. В сградата на училището са оборудвани 4 класни стаи за учениците от първи до четвърти клас и 5 кабинета по учебните предмети за учениците от пети до седми клас. Компютърният кабинет е оборудван с най-съвременни технологии, в съседство с него се намира и кабинета по български език и литература и изкуства, където е разположен библиотечния фонд на училището. На приземния етаж се намират новият физкултурен салон, ремонтиран основно през учебната 2016/2017 учебна година, залата за публични изяви на учениците, столовите помещения и обновената стая, предвидена за помощния персонал и охраната в училището.

Дворът на училището е обширен, със зелени площи, предвидени за пълноценен отдих на учениците през междучасията и в свободното време. Училището разполага със спортна площадка, където се провеждат заниманията по физическо възпитание и спорт.

В училището работят 15 учители, професионалисти в своята научна област, помощен персонал от две хигиенистки, счетоводител и технически изпълнител. По-голяма част от учителите са млади хора, гъвкави и приспособими към настъпващите промени и новите изисквания на образователната среда. Колективът се доказа като добър екип, в който цари дружелюбна обстановка, сплотеност, желание за професионално развитие и прилагане на иновативни педагогически методи.

Днес учениците, които се обучават в училището, са преобладаващо от ромския етнос, пътуващи от град Варна, защото местното население е застаряващо и младите семейства, които живеят постоянно в с. Николаевка, са много малко. Този факт не пречи, дори стимулира и мотивира Ръководството и педагогическия персонал да търсят непрекъснато възможности за реализиране на иновации в обучението, подобряване на училищната среда и материалната база в училището.

Всеки ден по време на учебната година повече от 100 деца пътуват от домовете си до училището и се връщат след приключване на учебните занятия. Това се извършва с 2 автобуса чрез фирма, която осигурява безопасно и удобно пътуване по утвърден маршрут. Осигуряват се редовно здравословни закуска и обяд на децата от началния курс, съобразени с възрастовите изисквания на учениците. Повечето от учениците в училището са от социално слаби семейства и осигуряването на транспорт и храна за децата е от изключителна важност за родителите и семействата им.

Образованието е териториална, пространствено изградена система. Функционирането на учебните заведения е тясно свързано със селищата, където се намират те. На големината и възможностите им влияят редица териториални фактори – демографски, географски, транспортни, както и развитието на производителните сили, и териториалната потребност от кадри. Тази зависимост се засилва особено много сега, когато историческите функции на образованието се изменят и за да отговори то на общественото развитие поема върху себе си производствено-икономически и социални задачи, които до сега не са му били възлагани в такъв мащаб. То се превръща във важен фактор за решаването на всички жизнено важни регионални проблеми – от повишаването на образователното равнище на населението, осигуряване производствената и извън производствена сфера с висококвалифицирани кадри до решителното въздействие върху целия социален и духовен живот на населението.

Образованието има още историческата мисия да подготвя с изпреварващи темпове кадри с общообразователни и професионални знания и умения. Първите знания и умения се формират в основното училище, където детето най-често осъзнава какво ще избере за реализация в бъдещия си живот. От особена важност е и преодоляването на масовата неграмотност, характерна за определени социални групи в обществото. Промяната на ценностната основа на част от ромското население, за което образованието не е приоритет в живота, е задача, която мотивира прилагането на нови иновативни образователни методи при работа с децата. Навлизайки в трудовата сфера, човек трябва да притежава богата и широка обща подготовка – висок професионализъм, съчетан с висок интелект. С цел да гарантира ефективността на своите функции, образователната система трябва да се съобразява с настъпващите изменения и да поема стабилен и правилен курс в бъдещото си поведение. Тази ориентация може да даде известни гаранции за премахване на съществуващото в момента разминаване между насъщните потребности на икономиката и подготвяните в системата за образование и квалификация кадри.

Съвременното технологизирано и компютъризирано общество, с налагаща се пазарна икономика, свобода в структурите и собствеността, със засилена инициатива и доста свободна ръка, изисква максимално ефективна образователна система. Дейността на териториалните системи, чиито основни звена са училищата, като самостоятелни, свободни и демократични институции придобиват основно значение.